Кога лежах на плажа уморен,
до мен мадама пищна спря се.
Изгубих ум и дума. И във плен
веднага бях на похотта си.
Подскочи яко туй сърце,
раздруса се (май бе хормона).
Но легнах бързо, щот "онуй"
пробиваше ми панталона.
Връз лакът - на една страна
опитах да я заговоря,
но липсата на чужд език така
щенията спъна тъй на "Оня".
И аз, срамотен ученик,
(в очите нейни - неудачник)
не смеех да повторя. Пич
уж бях, а трябваше ми... речник!
Напих се здраво - като смок,
подушил свежо прясно мляко.
Налях си малко - уж със срок,
обаче... шум в главата! Яко!
Не ми се смейте, де! Сега
що виждам, що ми се причува
ще кажа. Вдигам оня ден глава
и гледам: кон до мен умува.
Определено чака да се наведа!
и гледа ме, криле разперил.
Доволно як е този братовчед -
във мене дълъг "поглед" вперил...
След туй поглеждам настрана
и... Я, хипопотамче тука.
Вика и потропва със крака:
"Тате бе, подай ми сокаааа!"
Разтърках яко тез очи -
на тях до скоро имах вяра!
Бре, алкохолът тъй да промени
сетивността!? Една цигара
припалих - уж да вляза в час.
Май месеца съм сбъркал яко!
На друго, явно, 'ш съм! У нас!
Какао! Може с мляко!
© Петя Кръстева Всички права запазени