18.02.2010 г., 14:51

Пиксидис, Гея и децата ù

1.4K 0 6

 

ПИКСИДИС, ГЕЯ И ДЕЦАТА Й

 

 

Тя,

откакто всички светове светуват,

все така върти се шеметно,

в своя вихрен танц със Слънцето.

Ние,

непораснали маймунчета,

вкопчени във топлата ù плът,

ненаситно смучем от недрата ù

живот.

Но не порасваме.

Центробежната ù сила,

майчински премерена,

не стига да ни отлепи от себе си.

И някак си не искаме да вярваме,

че някой ден Пиксидис,

завидял на танца им,

ще изригне огън

и пращайки горещ космичен вятър,

прашинките ще измете от нея,

ще я превърне във пустиня,

а децата ù – във спомен.

 

 

 

ПП.

Астрономите от университета "Виланова" във Филаделфия, САЩ, съобщават, че очакват избухването на двойната звезда Т Пиксидис. Кога ще се случи това, те не могат да кажат, но като се има предвид, че тя е на отстояние на 3260 светлинни години от Земята, не значи ли това, че тя вече е избухнала. И не е ли възможно извънземен разум да е засякъл избухването ù, създавайки и давайки календар на маите, да е изчислил и посочил  кога точно вълната от термоядрената експлозия ще "издуха" озоновия слой на Земята? И дали това  не е Йоановият Апокалипсис?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...