23.03.2014 г., 22:02

Пилотска слава

726 0 10

Пилот със самолет

в небето излетява.

Пред наблюдаващи

опасен полет изпълнява.

 

Наляво свива рязко,

после, ха, надясно.

За този труден номер

небето се оказва тясно.

 

Спуска се надолу,

в миг се превъртява.

Зрителите ахват:

- Горе чудо става!

 

Виж, след самолета

бяла линия остава!

Сякаш се разписва

под пилотска слава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жалко, авторе, ако наистина мислиш, че редакторите са... безгрешни. В живота е бъкано с какви ли не случаи. Ако си чел критика Димитър Иванов не би писал, че е излишно да разговарям...И бих искала да помоля, да не ми даваш напътствия за неща, които настоявам да уточня.
    А от коя книжка е стихотворението е без значение. Не знам защо ми се струва, че беше много неетично да споменаваш името на редактора...Всъщност думата " етика" за някои хора не съществува.
  • Миночка, благодаря за надникването! Бета, разговорът е излишен, защото стихотворението е от втората ми детска книжка.
  • Това ме изненада. Ще разговарям с Чакъров. Ако грешката е моя, ще се извиня.
  • Харесах това стихо,сякаш гледам този небесен спектакъл!Поздрав!
  • Ели, Санвали, хубаво е, че ви има! Бета,това стихотворение е минало през много добър редактор, който се казва Иван Чакъров и ти го познаваш добре. Благодаря за посещението.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...