23.03.2014 г., 22:02

Пилотска слава

717 0 10

Пилот със самолет

в небето излетява.

Пред наблюдаващи

опасен полет изпълнява.

 

Наляво свива рязко,

после, ха, надясно.

За този труден номер

небето се оказва тясно.

 

Спуска се надолу,

в миг се превъртява.

Зрителите ахват:

- Горе чудо става!

 

Виж, след самолета

бяла линия остава!

Сякаш се разписва

под пилотска слава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жалко, авторе, ако наистина мислиш, че редакторите са... безгрешни. В живота е бъкано с какви ли не случаи. Ако си чел критика Димитър Иванов не би писал, че е излишно да разговарям...И бих искала да помоля, да не ми даваш напътствия за неща, които настоявам да уточня.
    А от коя книжка е стихотворението е без значение. Не знам защо ми се струва, че беше много неетично да споменаваш името на редактора...Всъщност думата " етика" за някои хора не съществува.
  • Миночка, благодаря за надникването! Бета, разговорът е излишен, защото стихотворението е от втората ми детска книжка.
  • Това ме изненада. Ще разговарям с Чакъров. Ако грешката е моя, ще се извиня.
  • Харесах това стихо,сякаш гледам този небесен спектакъл!Поздрав!
  • Ели, Санвали, хубаво е, че ви има! Бета,това стихотворение е минало през много добър редактор, който се казва Иван Чакъров и ти го познаваш добре. Благодаря за посещението.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...