Когато искам нещо да ти кажа…
Ех, все едно е да ти донеса вода
от дол девети, за да ти покажа,
че мъж си ти, а аз – жена.
Знам, кипва в мозъка ти образ,
подобен е на буря в летен ден,
но ти ми се закле – и в пек, и в мраз
да бъдеш винаги до мен.
Какво тук значи някаква си ярост
когато искам да се завъртиш?!
Е, да де, оглушава всяка старост,
та пипнах те, дано ме разбереш…
Любими, спри се! Взе да се задъхваш.
Виж, друг е днешният проблем.
На филма тихичко похъркваш.
Събуди и съседите, и мен…
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени