Пироните
Пироните... Не свършиха ли вече?!
Аха. Останали са малко.
И все ръждасяли. Добре.
(Да, знам, че е валяло.)
Забивай ги, но право във сърцето.
Желязото кове се, само ако е горещо...
Не ме жали! Не искам да съм жалка.
Във твоите, и в чуждите очи.
Кърви онази мимолетна радост само...
А всичко истинско горчи като пелин.
Не спирай! Продължавай!
Един по един, един след друг...
Да ги усещам.
Че иначе дори от тях не виждам смисъл.
И не, че ще прогледна. Рано е.
А когато се преситя с тях,
тогава... ще прогледна.
Помъдряла.
Аха. Останали са малко.
И все ръждасяли. Добре.
(Да, знам, че е валяло.)
Забивай ги, но право във сърцето.
Желязото кове се, само ако е горещо...
Не ме жали! Не искам да съм жалка.
Във твоите, и в чуждите очи.
Кърви онази мимолетна радост само...
А всичко истинско горчи като пелин.
Не спирай! Продължавай!
Един по един, един след друг...
Да ги усещам.
Че иначе дори от тях не виждам смисъл.
И не, че ще прогледна. Рано е.
А когато се преситя с тях,
тогава... ще прогледна.
Помъдряла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
