11.06.2009 г., 19:26 ч.

Писана, котарана 

  Поезия » За деца
657 0 0

Писана, котарана

 

Славейче малко

тъжно свирука

ей там, на голата чука.

Фръкна изведнъж,

из двора се понесе.

И залиса се за миг, и

писана с едно око

съзря жертвата невинна.

А ето я и писана -

облизва се и

засуква мустака.

Дебне от засада

закуската хвърката.

Скокна изведнъж

и със замах птичката

умъртви завчас.

Ах, нашата писана

колко лоша е станала!

© Мирослава Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??