Писана, котарана
982
0
0
Писана, котарана
Славейче малко
тъжно свирука
ей там, на голата чука.
Фръкна изведнъж,
из двора се понесе.
И залиса се за миг, и
писана с едно око
съзря жертвата невинна.
А ето я и писана -
облизва се и
засуква мустака.
Дебне от засада
закуската хвърката.
Скокна изведнъж
и със замах птичката
умъртви завчас.
Ах, нашата писана
колко лоша е станала!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Иванова Всички права запазени
