Писането е самотно занимание
Когато пиша стих,
вулкан съм - лава имам да избухна
и океан - вода да се изплача,
бездна съм, по нея сам самичка да се спусна
и връх, със стръмни стъпки да изкачвам.
Ако дотежи ми и изпусна стария си молив,
кой с мен ще слезе долу да го вземе -
въжето е от думи и от вятър порив,
а билото - тъги и радости
със правописни грешки съчинени.
Когато пиша Обич,
друга съм -
птица с мечти окрилени.
Galaxi
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
Самотно пожелсние — точно си го казала, Гал! 
