Пиши...
Преглъщай тъгата смирено и бавно
като билка омайна, като стара сълза.
Най-добре ще усетиш вкуса ù на гладно.
Не питай защо, откъде е дошла.
Повярвай - проблемът е само задача,
която можеш и сам да решиш.
Не е нужно да мислиш. Просто трябва да знаеш,
че отговорът под въпроса е скрит.
И най-тъмните мисли в най-светлите дрехи
облечи, целуни и не им се сърди.
Среши яростта. Изтупай Написаното,
а после отново и начисто пиши…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
