4.11.2016 г., 20:15 ч.

Писма 

  Поезия » Друга
339 0 0

Писмата, потънали в прах,
разказват за някакви хора -
студ не познават и няма у тях
следи от тъга и умора.

Словата, изписани с плам,
искрата си прежна събуждат,
но някак си, някак си знам,
че твърде отдавна са чужди.

Писмата, потънали в прах,
мълвят за изгубени дни.
Да можех да пиша за тях!
Но не зная дали са били.

© Александър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??