Писма
Пиша ти в писмата, че ми е студено.
Че ми замръзват ръцете и краката.
Че камината сега не гори, а само тлее.
Че нищо вече не е като едно време.
Ти ми пишеш да си оплета вълнен шал.
Изпращаш ми пари да си купя прежда.
Увита в одеялото, аз пия сутрешния чай.
Чета писмото ти и се опитвам да не плача.
Наливам си чаша ром от твоята гарафа.
Студено ми, теб те няма, остави ме да чакам.
Не ми трябва шал или одеяло. Ти ми трябваш.
Сгъвам писмото ти, хвърлям го в камината.
И те изгарям като спомен изстинал.
Вече те няма. Дори и на хартия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Накова Всички права запазени
