nevestulka (Ваня Накова)
109 47
23.10.2019 г., 23:07 ч.

Писма 

  Поезия
556 0 4

Пиша ти в писмата, че ми е студено.

Че ми замръзват ръцете и краката.

Че камината сега не гори, а само тлее.

Че нищо вече не е като едно време.

 

Ти ми пишеш да си оплета вълнен шал.

Изпращаш ми пари да си купя прежда.

Увита в одеялото, аз пия сутрешния чай.

Чета писмото ти и се опитвам да не плача.

 

Наливам си чаша ром от твоята гарафа.

Студено ми, теб те няма, остави ме да чакам.

Не ми трябва шал или одеяло. Ти ми трябваш.

Сгъвам писмото ти, хвърлям го в камината.

 

И те изгарям като спомен изстинал.

Вече те няма. Дори и на хартия.

© Ваня Накова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • да, знам, че е така, но при мен писането е спонтанен процес. каквото се роди в един миг на вдъхновение (или опиянение), това е. на другия ден дори не помня какво съм писала
  • Харесва ми като идея, но като изпълнение според мен би могло да се пипне повече.
  • Болезнено и истинско!
  • Много емоционално.
Предложения
: ??:??