Писмата ми...
Получи ли писмата ми, изписани във късна нощ,
когато вятърът превиваваше се във очите,
когато изгревът разкъсваше сърцето си със нож,
изпращах ги по птиците, високо във небето.
В тях думите изписани с кръвта ми, аленеят,
молитвени и нежни достигат светъл бряг.
Когато чуеш във денят си споменът да стене,
издигайки душата ми, вместо мен ще ти мълвят.
Писмата ми, са тези бели облаци в небето.
Душата си изписах в тях, за да ти кажа,
че истински четат се само със сърцето...
във чистота... без фалш и без лъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
