Jan 18, 2007, 2:57 PM

Писмата ми...

  Poetry
861 0 14

Получи ли писмата ми, изписани във късна нощ,
когато вятърът превиваваше се  във очите,
когато изгревът разкъсваше сърцето си със нож,
изпращах ги по птиците, високо във небето.
 
В тях думите изписани с кръвта ми, аленеят,
молитвени и нежни достигат светъл бряг.
Когато чуеш във денят си споменът да стене,
издигайки душата ми,  вместо мен ще ти мълвят.
 
Писмата ми, са тези бели облаци в небето.
Душата си изписах в тях, за да ти кажа,
че истински  четат се само със сърцето...
във чистота... без фалш и без лъжа.





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...