12.05.2015 г., 14:18 ч.
Писмо
не съм ти писала писмо
откакто думите се разболяха
завих ги през глава в уютното легло
и те притихвайки заспаха
деца настинали сред някаква игра
в която щастието съществува
горят в прегръдките на болестта
опитвам се да разбера какво сънуват
а аз останах да им правя чай
докато сменям лековитите компреси
компания ми прави моят май
понякога ми казва как си и къде си
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря Ви
-
Изключително е! Запомнящо се- като теб. Ти няма как да изчезнеш-
няма как да се получи. Среднощни поздрави.Wali/Виолета Томова/ -
Прекрасно е Светле. Удоволствие беше да го прочета. Сърдечни поздрави
-
Свет, много е хубаво!
-
"деца настинали сред някаква игра
в която щастието съществува"
Великолепно е! -
Лина,приемам че това писмо е и до нас! Нещата от живота са превзели битието ти и затова думите са се разболели! Вярвам, че рецепта за лечение не ти трябва – ти си знаеш как!Целувки!
-
Вале, моят май е Животът ми- работа, конкурсни пътувания, абитуриентски трепети, писане на документация за евентуални дипломи, липса на време за обикновени удоволствия (дълго пребиваване в сайта за да прочета публикациите, които обичам да следя) и все в тоя дух. Значи!
Септ, Приятели- Благодаря Ви!
-
Хубаво е!
-
Симпатично и свежо!
-
-
Браво, Лина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и аз чаша чай, да ги отърва от температурата...
прегръщам те...