Писмо

Животът е миг изпълнен с неволи,

а времето секундите кове,

сърцето ми не спира да се моли,

с надеждата да бъдеме добре.

Не знам, защо, но вярвам, че ме чуваш,

към теб отправям своето писмо,

ти дето с обич раните лекуваш,

ти дето свързваш всички ни в едно.

Добрите хора винаги ще страдат,

защото те са ангелския хор,

и винаги ще стават и ще падат,

в падения за срам и за позор.

Кажи ми само що съм на земята,

и точно тука в стария ми град,

изправен в тежък бой със сатаната,

в един напълно безпощаден свят.