purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
26.11.2009 г., 0:40 ч.

Писмо 

  Поезия
465 0 9

 

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ В ДЕНЯ НА НЕЙНАТА СВАТБА И СЛЕД ТОВА

 

 

Дойде и твоят ред, дъще,

с бяло було да се закичиш

и да излезеш от къщи

с момчето, което обичаш.

 

 

Ела се вие, превива –

това си ти, дъще,

а ние, с майка ти, сме щастливи,

макар че все по-често  ще ни бъде  сиво,

и ти все по-рядко ще се връщаш.

 

 

Защото идва времето, когато

твойта рожба ще поиска

със своята мама и със своя татко

и море, което плиска

радости и обич без остатък.

 

 

Забрави за всички неудачи –

зло, за да не знае твойто чедо,

здраво през живота си да крачи,

да не се страхува от лишения и бедност

и да може от възторг да плаче!

 

 

Е, хайде! Хубав път, невясто!

И дано това е твоят път!

Дано това е твойто място!

И обичай!

           Обичай!

                    Обичай до смърт!

 

 

 

 

 

Обичай мъжа си!

Децата си обичай!

Обичай ни и нас

     Обичай и пролет,

                   и есен,

                   и зимe,

                   и лeтe! –

За да е щедра към тебе змята,

за да е вкусен и сладък плодът.

 

 

Е, хайде, невясто,

На хубав път!

 

31.05.2009г

 

 

08.11.09г

 

 

А продължението е кратко.

Вече всичко е наред –

аз просто станах  дядка,

а пък татко моят зет,

майка ти е бабка,

ти си майка на дете

и така нататък...

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??