Писмо
ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ В ДЕНЯ НА НЕЙНАТА СВАТБА И СЛЕД ТОВА
Дойде и твоят ред, дъще,
с бяло було да се закичиш
и да излезеш от къщи
с момчето, което обичаш.
Ела се вие, превива –
това си ти, дъще,
а ние, с майка ти, сме щастливи,
макар че все по-често ще ни бъде сиво,
и ти все по-рядко ще се връщаш.
Защото идва времето, когато
твойта рожба ще поиска
със своята мама и със своя татко
и море, което плиска
радости и обич без остатък.
Забрави за всички неудачи –
зло, за да не знае твойто чедо,
здраво през живота си да крачи,
да не се страхува от лишения и бедност
и да може от възторг да плаче!
Е, хайде! Хубав път, невясто!
И дано това е твоят път!
Дано това е твойто място!
И обичай!
Обичай!
Обичай до смърт!
Обичай мъжа си!
Децата си обичай!
Обичай ни и нас
Обичай и пролет,
и есен,
и зимe,
и лeтe! –
За да е щедра към тебе змята,
за да е вкусен и сладък плодът.
Е, хайде, невясто,
На хубав път!
31.05.2009г
08.11.09г
А продължението е кратко.
Вече всичко е наред –
аз просто станах дядка,
а пък татко моят зет,
майка ти е бабка,
ти си майка на дете
и така нататък...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
