23.03.2012 г., 11:26

Писмо

883 0 0

Писмо

 

 


Когато шепнеш ми зад ъгъла

и чувам ехо във съня си,

сънувам старци, татко,

теб сънувам в бяло.

 


Когато прегръщаше сина си,

твое подобие завинаги изцяло,

по - готов за тоз живот - едва ли,

едва ли и господ тъй ще да ме извая.

 


Когато говореше ми в притчи

и показваше на малкия човек света,

обличаше живота някак странно в грижи,

после сваляше му дрипите и се смяхме от душа.

 


Зад теб вървях уверено щастливо,

тъй как никога не ще следвам друг,

за едно дете не ще останеш минало,

обичам те, целувам те и ти благодаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...