29.01.2025 г., 9:29

Писмо без подател

371 2 1

ПИСМО БЕЗ ПОДАТЕЛ

 

… ще ти напиша някой ден писмо,

ще ти го пратя без печат и марка –

как се търкалям – трънено валмо,

по ледните алеи сутрин в парка,

 

и как във някой скапан автобус

се друсам из бездънните квартали,

и как от самотата ме е гнус! –

защото няма кой да ме погали,

 

да ми рече поне едно: – Здравей!

И да те смислям – малка и изящна –

прекрасна статуетка във музей,

душата си протегната ти пращам.

 

Без теб стърча на варненския плаж –

един, изгубен в Нищото, скиталец.

И в храма свещ ти паля с „Отче наш!“

И ти подреждам римички по залез.

 

Щом пощата затвори след обяд,

поне ще знам какво съм ти изпратил? –

писмо без плик. Без марка. И печат.

Върху което няма и подател.

 

28януарий 2025 г.

гр. Варна, 18, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...