29.01.2025 г., 9:29

Писмо без подател

365 2 1

ПИСМО БЕЗ ПОДАТЕЛ

 

… ще ти напиша някой ден писмо,

ще ти го пратя без печат и марка –

как се търкалям – трънено валмо,

по ледните алеи сутрин в парка,

 

и как във някой скапан автобус

се друсам из бездънните квартали,

и как от самотата ме е гнус! –

защото няма кой да ме погали,

 

да ми рече поне едно: – Здравей!

И да те смислям – малка и изящна –

прекрасна статуетка във музей,

душата си протегната ти пращам.

 

Без теб стърча на варненския плаж –

един, изгубен в Нищото, скиталец.

И в храма свещ ти паля с „Отче наш!“

И ти подреждам римички по залез.

 

Щом пощата затвори след обяд,

поне ще знам какво съм ти изпратил? –

писмо без плик. Без марка. И печат.

Върху което няма и подател.

 

28януарий 2025 г.

гр. Варна, 18, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....