Jan 29, 2025, 9:29 AM

Писмо без подател

  Poetry » Love
372 2 1

ПИСМО БЕЗ ПОДАТЕЛ

 

… ще ти напиша някой ден писмо,

ще ти го пратя без печат и марка –

как се търкалям – трънено валмо,

по ледните алеи сутрин в парка,

 

и как във някой скапан автобус

се друсам из бездънните квартали,

и как от самотата ме е гнус! –

защото няма кой да ме погали,

 

да ми рече поне едно: – Здравей!

И да те смислям – малка и изящна –

прекрасна статуетка във музей,

душата си протегната ти пращам.

 

Без теб стърча на варненския плаж –

един, изгубен в Нищото, скиталец.

И в храма свещ ти паля с „Отче наш!“

И ти подреждам римички по залез.

 

Щом пощата затвори след обяд,

поне ще знам какво съм ти изпратил? –

писмо без плик. Без марка. И печат.

Върху което няма и подател.

 

28януарий 2025 г.

гр. Варна, 18, 30 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...