Писмо да Иисус
Писмо до Иисус
Каквото и да кажа - вече няма смисъл.
Прокълнат съм за всички времена.
Пътят ми до теб, през тези три години,
отведе ме до тук - с въжето във ръка.
Но преди да го прехвърля през клона на дървото...
Преди да сложа в примка своята глава...
Бих искал да те питам - какво оттук нататък?
Такава ли ще бъде моята съдба?
Такъв ли ще ме помнят хората? Предател!
И името ми честно с такъв ли ще сравнят?
Такава ли ще бъде историята наша?
На тебе дала кръста, а пък на мен греха.
Ти каза да изпълня божията воля.
В оная тиха нощ, в градината на Гетсиман.
Ти сам поиска. Помниш ли, Иисусе?
Във името на Бога, аз да те предам.
И те предадох! По твоя лична воля.
А те ми отброиха тридесет пари.
И после ги доведох при тебе... и се молех
да свърши бързо всичко... Да свърши... Но не би!
През твоя кървав път, към твоята Голгота,
те следвах отдалече, и всеки кървав бич
усещах върху мене... Раздираше плътта ми...
Раздираше душата безпомощният вик.
Сега е тихо вече... Сега е пред умиране.
Не искам твойта прошка, от нея нямам нужда.
Остава ми минута... Минута за сбогуване.
Обичам те Иисусе...
С целувка Юда
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
