18.04.2014 г., 22:43

Писмо до Достоевски

605 0 1

 

 

 Писмо до Достоевски

 

 

Реших до теб да пиша, че си близък

на моите парадокси-метастази.

И баш сега, когато май е низък

Княз Мишкин и бесовски попрегазен.

 

Мен страшно ме боли сърцето, Федя.

И точно в тоз момент съм пред припадък.

Защото, братко, тук, на всяка педя,

ме дебне по байганьовски упадък.

 

Защото тук се раждат в инкубатор

безпаметност и мързел, и несрета

И няма книга, сабя, а вибратор

със първа журналистка Николета.

 

Защото тук  живеят в разделение

идеали, сънародници и хора.

И всички те угасват без съмнение

във злоба, нихилизъм и умора.

 

Защото тук крещят ми дисиденти,

започнали в „Работническо дело“.

От тез демократични екскременти

не би ревнувал даже и Отело.

  

Защото тук си имаме и Динев -

трагедия под форма на забава.

А хора като Бай Илия Минев

са тикнати в народната забрава.

 

Защото се надбягват те по мъжки,

преследвайки безсмислието спешно!

Да, ти ще кажеш : „Богове и въшки!“,

но днеска, брате, туй звучи им смешно.

 

Реших до теб да пиша, че остават

минути до поредното терзание.

Но Бога на Расколников прощава –

прости и ти на мен за туй сказание.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепно е! За съжаление, наистина навсякъде цари нихилизъм и разпад, но имам някакво предчувствие, че само така може да се роди нещо наистина истинско - от непоносимост към околното ще стане пълната му противоположност. Нали знаете, че лотосите цъфтят само в кал и блата.. Някак си живее надеждата..

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...