Писмо до Достоевски

Реших до теб да пиша, че си близък

на моите парадокси-метастази.

И баш сега, когато май е низък

Княз Мишкин и бесовски попрегазен.

Мен страшно ме боли сърцето, Федя.

И точно в тоз момент съм пред припадък.

Защото, братко, тук, на всяка педя,

ме дебне по байганьовски упадък.

Защото тук се раждат в инкубатор

безпаметност и мързел, и несрета

И няма книга, сабя, а вибратор

със първа журналистка Николета.

Защото тук  живеят в разделение

идеали, сънародници и хора.

И всички те угасват без съмнение

във злоба, нихилизъм и умора.

Защото тук крещят ми дисиденти,

започнали в „Работническо дело“.

От тез демократични екскременти

не би ревнувал даже и Отело.

Защото тук си имаме и Динев -

трагедия под форма на забава.

А хора като Бай Илия Минев

са тикнати в народната забрава.

Защото се надбягват те по мъжки,

преследвайки безсмислието спешно!

Да, ти ще кажеш : „Богове и въшки!“,

но днеска, брате, туй звучи им смешно.

Реших до теб да пиша, че остават

минути до поредното терзание.

Но Бога на Расколников прощава –

прости и ти на мен за туй сказание.