Писмо до моя ангел
Сам ли ме хареса и избра,
или те задължиха да си с мене?
На дните ми сред пъстрата везба
утеха да ми бъдеш неотменно.
Избрах ли те сред ангелския хор;
Познах ли, че си моята закрила?
Благодаря за топлия ти взор,
душата ми стохилядно спасила.
Не се страхувам даже от смъртта.
Ще полетиш с душата ми в безкрая.
Обичам те в щастлива самота.
Писмото си до теб изпращам в Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Каракочева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
Прочетох това стихотворение още, когато беше излязло. Не коментирах, защото това със щастливата самота малко ме озадачи. Не че не е възможна, и не че не го разбирам. Замислих се за другата гледна точка-че всяко живо същество е създадено да живее по двойки, чее.. земните хора е добре да бъдат със земни, а душите с души. Смесването не всеки го понася за добро. И дори да е така, преди това преминава през чудовищна болка продължила години-това всъщност е трансформацията. Катарзиса. После.. се съгласих с твоята щастлива самота, защото е много трудно, много трудно за човек изпитал нещо такова-като Божествена любов, усещащ душата си твърде високо-да бъде в отношения с земен човек. Това му е вече тясно. Не може да се върне в първи клас и тепърва да учи буквите, когато вече владее Всемира. Много е трудно да изпиташ нещо такова, докато си още в плът на земята...