2.11.2018 г., 14:29

Писмо до неродените деца

1.4K 5 12

Мило дете,

ако някога си избереш да се родиш,

трябва да знаеш няколко неща:

Понякога ще те учат да обичаш хора,

които не знаят как се обича,

ще ти показват пътя, хора които са безпътни,

ще те учат на чистота тези, които не уважават чистотата в дома си,

ще видиш хора, които се смятат за родолюбци,

но са предавали родината си, ще прочетеш детски книжки от тях,

ще те учат да „виждаш“ света най-големите „слепци“,

ще те учат на щедрост скъперници, на честност - измамници,

ще си мислиш за света като за объркано място,

а за себеподобните ти като за зверове,

но ти не губи надежда, избери си да се родиш

и да промениш всичко това!

 

02.11.2018 г., 9,00 часа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Посвещава се на децата в риск! Публикувам го за първи път в сайт "Откровения".

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Весе! Дано бъдещите поколения направят своя избор, ако има такъв, и той да е правилен! Поздрави и от мен!
  • Мъдри напътствия и силен финал! Поздравления!
  • Благодаря ти, Иржи!
  • Много хубаво послание!След тъжната действителност има надежда,в неродените!Дано!
  • Валя, Стойчо, Илиянка, Наде, благодаря, че ме разбрахте, надеждата ни е в неродените все още деца! Да помислим за тях, за децата в риск! Приказката е поздрав за тях: https://chitanka.info/text/22925-nerodena-moma

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...