В очите ти отблясъкът на залеза
изтлява. Времето притихва,
в прегръдките ми да се приютиш –
замислена пред избор нерешим
или отлаган дълго да се случи!
А чувствата – нелумнали пожари
в душа от огън, мисли като дим;
солта, засъхнала в очите, още пари...
Без думи можем с теб да си простим!
Раненото ни щастие не пее,
не трепка пак в немирните очи,
безстрастно, пусто в спомена живее ...