Писмо до поискване
В очите ти отблясъкът на залеза
изтлява. Времето притихва,
в прегръдките ми да се приютиш –
замислена пред избор нерешим
или отлаган дълго да се случи!
А чувствата – нелумнали пожари
в душа от огън, мисли като дим;
солта, засъхнала в очите, още пари...
Без думи можем с теб да си простим!
Раненото ни щастие не пее,
не трепка пак в немирните очи,
безстрастно, пусто в спомена живее
и в нощите самотни то не спи!
Догаря в мрака всяка звездна мисъл,
умът терзае, дните да руши...
Аз знам – без теб на тлен ме е орисал
безбожен бог, разделящ две души!
Но виждам – тихо мургавата вечер
претапя се в очите ти... ти плачеш...
тъй беззащитна сред море от вечност!
Докосвам с устни мокрите клепачи –
и чувствата, превърнали се в глетчери,
пропукват се, потичат като извори,
в една река се сливат... Топла вечер е!
За теб постилам мислите немигнали,
в съня ми кротко да се приютиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
