Писмо до приятелка
Мила приятелко,
Настояваш да ти пиша писмо.
Седем месеца все отлагах.
Някак си...
не ми стигаше времето
и все се надявах
да разбереш
и да се откажеш.
Пък и темата трудна -
живот и изкуство.
Но ти (от приятелски чувства),
държеше да чуеш живота ми.
Ще ти разкажа...
как ме ръфа този мръсник.
Като немска овчарка -
отляво,
отдясно,
отзад.
Безжалостно.
Истинска оргия.
Публична.
Невиртуална.
Тапетите тесни ми станаха,
а парите за други не стигаха.
Извини ме -
понякога ставам цинична.
Научих се.
Така оцелявах по-лесно.
Трябваше.
Петдесет кила
носеха две деца на плещите си.
Нямаше как -
таткото-капитан
абдикира
от семейния кораб.
Но аз бях майката.
Не на Земята,
а на децата си.
Без право на абдикация.
Преди си подавах и другата буза,
подарявах си ризата.
Все ме разбираха грешно
и ми смъкваха кожата.
Все се намираха мерзавци,
дето ме мислеха за овца
и се опитваха да ме стрижат
или да ме пекат на шиш.
Затова сега не устоявам.
И отвръщам на удари.
Научих се.
Трябваше.
Парите не стигаха.
Но знаеш ли, дори и тогава,
тялота ми не докосна
нелюбима ръка.
И сърцето ми такова -
обикновено.
Едноместно.
Не бях Девата.
И на рамото ми не кацна
Светия Дух.
Нито дори един гълъб,
камо ли - три -
както на твоето.
Но никога, мила,
никога не се впих в никого
като пиявица.
Не хленчех.
Не исках никой
да вижда сълзите ми.
Мразеха ме -
затова, че не хленча.
И не цапам
никого с кал и л.....а.
Измивах тихомълком,
със сълзи,
калта от себе си.
Не успях да стана
и съскаща птица -
нямах способности за това.
Разбирах, че всеки
има своята болка.
Мислеха, че съм ледена.
Но ме наричаха,
не вещица и змеица,
а Снежна кралица.
И много юнаци въздишаха.
Студеният лед, някак си,
ги привличаше.
Искаше им се да го разтопят.
Но огън не им достигаше.
Не им достигаше дъх.
А за изкуството...
То не е ли огледалото на живота?
Пък той знаеш ли,
не е само красив и изящен.
По-често е
сУрав,
корав,
клисав,
озъбен,
безхлебен,
кървав
и груб.
Такъв го правят негодници,
неразличаващи зло от добро.
Той е Герника и Пикасо,
Шипка и Верещагин,
Сартр и Погнусата,
Зола и Вертеп,
и Викът на Мунк,
и Достоевски.
За някой
той е разпятие кърваво.
Не любовно-сълзливо,
а истинско -
с пирони във дланите.
И боли.
Извини ме,
май стана доста грубо
писмото ми.
Дано все пак не смути
твоите лунни мечтания.
Аз доста отлагах,
но ти такова го пожела -
едно към едно.
Сега те целувам,
мила приятелко.
И ти пращам захарта
от сълзите си...
Да си поръсиш пастите,
за да не абортираш,
своята нова любов.
И прости ми,
но вече трябва
да мия чиниите -
аз съм от тези,
дето ги мият.
28.05.2007г.
© Даша Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прочетох репликата към мен. Искрено благодаря за възможността да чета и препрочитам такива неща! Има вного неизказани неща на този свят! И ЦЕННОТО НА ТОЗИ САЙТ е именно това ,че чрез подобни творби можем да се докоснем до тях! Затова - БЛАГОДАРЯ!
-
корав,
клисав,
озъбен,
безхлебен,
кървав
и груб...
животът ни, Даша...
толкова добре си го описала -животът ни като немска овчарка...
Невероятно си права, в концлагерите също е имало нещо красиво - в душите на онези, които са били ръфани от немските овчарки...
Поздрав, Даша!!!
-
Благодаря на всички за прочита.
Г-н Тодоров, искрено ме изненадвате. Говорите за света. Та то е повече от истина за много хора в БГ. Наскоро научих, че в едно село една жена се е обесила, защото нямала никакви доходи, никакви близки и нямала с какво да живее.
Хенри, не знаех, съжалявам... -
Даша не мога да коментирам, блъска право в гърдите това "писмо".
Не съм достатъчно силна, за да намеря думите за тази реалност.
А ти, ти ... силна си.
Поздрав и усмивка за теб. -
Захарта от сълзите... Хубав текст!!! Безкраен текст... Дето мият , а? Хубаво! Браво и благодаря! Хенри
-
Такава сила излъчва този стих. Невероятна.
-
ПОКЛОН, Даша!
Пред силата и таланта ти!!! -
Тежък стих, болезнени думи!
Поздравявам те, Даша!!! -
Дано за никого на света това не е истина! Защото ако е истина - то именно сайт с название "Откровения" е достоен да го публикува!
Искам да знаеш, че с вълнение те препрочитам и се гордея, че мога да го правя! Моите приятели са ми казвали същото, когато ги запознавам с твоите неща! Искам да знаеш и това, колкото и незначително да изглежда в нечии очи! -
Ти си от тези
дето ни крият...шапката!
Поздрави!
Ник. -
тежи на място този стих
-
Боже,наистина грабващ стих.Не мисля,че мога да намеря думи да опиша въздействието върху себе си.Има много такива хора,познавам доста от тях,но аз самата не мога да бъда толкова силна.Поздрав!
-
Толкова е силен стиха ти, Даша!!!
Прочетох го на един дъх!
Отказах се да цитирам, защото след всеки следващ идваше нов и нов цитат, и всъщност ... целия стих е невероятен!!!
Покланям ти се!!! -
Покъртително!
-
Настърхнах докато го четох това писмо Даша!
Прекрасно е,че все още има хора като теб!
Прекланям се пред силата и таланта ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
