yotovava (Валентина Йотова)
2511 20987
20.04.2024 г., 9:28 ч.

Писмо до себе си 

  Поезия » Философска
102 1 11

ПИСМО ДО СЕБЕ СИ

 

Затворих, без да ща, кръга

на плът, на чувства и на разум.

И примирявам се – с тъга,

че все по-рядко имам празник.

 

Как всичко мина – сякаш сън,

през времето – конец невидим!

Какво ли бях, или не съм –

ще се забрави, щом си ида.

 

Другарите – един след друг,

изпратих за последен полет,

далече – в непристъпен юг,

с безкрайна злачна, тучна пролет.

 

Да можех да се върна днес

към изгрева – прелял от злато,

писмо бих драснала – с адрес

до мен, което да изпратя.

 

И да пристигне в онзи ден –

без шанс за изход и надежда,

да разбера – дори сломен,

човек не бива да се свежда.

 

Че пътят е предначертан –

но крие тайнствени завои.

И честен бил ли си и прям,

то всички ветрове са твои.

 

Къде ли ще ме отведат,

единствено от мен зависи.

Аз искам и на онзи свят

с приятеля да се здрависам.

 

Да ме запита: – Как си ти?

Да чупна крайче дъхав хлебец

от спомена за тези дни,

в които съм била потребна.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??