31.07.2014 г., 22:04

Писмо до Стрина Пена

1.3K 0 14

Писмо до стрина Пена

 

Мила моя, стрино Пено,
ще ти кажа откровено,
чудиш се къде се дянах –
ми, и аз Европа хванах!
От къде пари съм взела? –
Най-напред се справих с Геле!
Бързо сложих му рогата
и го пратих във гората!
Тъй де, убедих го, Пича,
че на млад елен прилича.
Той щастлив с тях се премени
и офейка без проблеми!
Виж с децата беше сложно,
но не беше невъзможно –
с малко хитрост, ги продадох,
(вярно, евтинко ги дадох).
После в Нета – ала, бала,
в профил, в гръб, в анфас и цяла,
с малко фотошоп и хъс,
отговор получих бърз:
„Уеуе-е-е, целуа Мона Уиза!
Скоро ще ти пратя виза,
А и знаци финикийски...
(пишеше ми на английски) –
Поуудех по твоя хъс,
Твоя погуед, твоя... анфас,
Чакам те със буйна страс,
Само двама – ти и аз“!

 

Хич не чаках чек и хопа,
се запътих към Европа
и след месец, или два,
срещнах моята мечта!
Ала нещичко познато
Зърнах в тялото космато
и осанка на вампир –
беше моят... Драгомир!

 

Та ти думам, стрино Пено
пак се хванах за зелено!
Ни за здраве, ни за цер
става тоз „зелен хайвер“!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Присъединявам се! Свеж хумор, има и рима.
    Да си жива и да те има!!!
  • Благодаря ти, Кръстина! Разсмя ме!
  • "Ала нещичко познато
    Зърнах в тялото космато
    и осанка на вампир –
    беше моят... Драгомир!"
    --------------------------------------
    Тук поука има много актуална,
    грешката ти е артък фатална...
    Нашенци вече превзели са Европа,
    и щом съдбата без жал ти отреди,
    никога не ще можеш се спаси,
    от тази орисия тъй ужасно зла,
    все на Драгомир да си жена...
    Но пак добре, че в тази бъркотия,
    не те е заменил с някоя от тия,
    дето нашенските мъже много обичат,
    последната риза от гърба им събличат...
    Можеше и по-зле да си, знай,
    сега поне във ада имаш рай...
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...