21.12.2008 г., 18:54

Писмо до теб

1.1K 0 4
Аз искам, както до сега,
да докосваш моята ръка.
Аз искам, както до сега,
да търсиш моите очи,
да ме целуваш нежно, да горя,
ти да рошиш моята коса.
Аз искам любовта, с която ме плени,
да не започва да горчи.
Аз искам тихо да седим,
да мълчим, да говорят нашите души.
Аз искам да прескочим болката,
неудобните въпроси.
Аз искам да живеем само с пролетта,
която обич и надежди носи.
Аз мога зимата да прекося,
да устоя на летен зной.
Аз мога да опазя любовта... за теб.
Да я отглеждам като капризно цвете.
Аз искам, искаш ли и ти...
Аз искам да изгарям пак за теб,
да прескоча неудобните въпроси...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • в любовта няма неудони въпроси...и малко не виждам смисъла - ''Аз искам да изгарям пак за теб'' според мен нещата който зависят теб и ги желаеш можеш да ги постигнеш , съжелявам но за мен насистина няма смисъл .. по скоро може да стане ''Аз искам да изгаряш пак за мен''
    ... а и тва за неудобните въпроси си го написала 2 пъти но по малко по различни начини единия път е напълно достатъчен... втори вече става излишно
  • Хареса ми, много емоционално! Отговаря на някои мои състояния в момента, за което благодаря.
  • Петя, добре искаш ...
    Но като за стихотворение - съжалявам, мнението ми е, че може да се постараеш повече.
  • В Любовта май няма неудобни!Или поне трябва да няма!
    Поздрави, Петя!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....