Dec 21, 2008, 6:54 PM

Писмо до теб

  Poetry » Love
1.1K 0 4
Аз искам, както до сега,
да докосваш моята ръка.
Аз искам, както до сега,
да търсиш моите очи,
да ме целуваш нежно, да горя,
ти да рошиш моята коса.
Аз искам любовта, с която ме плени,
да не започва да горчи.
Аз искам тихо да седим,
да мълчим, да говорят нашите души.
Аз искам да прескочим болката,
неудобните въпроси.
Аз искам да живеем само с пролетта,
която обич и надежди носи.
Аз мога зимата да прекося,
да устоя на летен зной.
Аз мога да опазя любовта... за теб.
Да я отглеждам като капризно цвете.
Аз искам, искаш ли и ти...
Аз искам да изгарям пак за теб,
да прескоча неудобните въпроси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments

Comments

  • в любовта няма неудони въпроси...и малко не виждам смисъла - ''Аз искам да изгарям пак за теб'' според мен нещата който зависят теб и ги желаеш можеш да ги постигнеш , съжелявам но за мен насистина няма смисъл .. по скоро може да стане ''Аз искам да изгаряш пак за мен''
    ... а и тва за неудобните въпроси си го написала 2 пъти но по малко по различни начини единия път е напълно достатъчен... втори вече става излишно
  • Хареса ми, много емоционално! Отговаря на някои мои състояния в момента, за което благодаря.
  • Петя, добре искаш ...
    Но като за стихотворение - съжалявам, мнението ми е, че може да се постараеш повече.
  • В Любовта май няма неудобни!Или поне трябва да няма!
    Поздрави, Петя!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...