Писмо до теб
Аз искам, както до сега,
да докосваш моята ръка.
Аз искам, както до сега,
да търсиш моите очи,
да ме целуваш нежно, да горя,
ти да рошиш моята коса.
Аз искам любовта, с която ме плени,
да не започва да горчи.
Аз искам тихо да седим,
да мълчим, да говорят нашите души.
Аз искам да прескочим болката,
неудобните въпроси.
Аз искам да живеем само с пролетта,
която обич и надежди носи.
Аз мога зимата да прекося,
да устоя на летен зной.
Аз мога да опазя любовта... за теб.
Да я отглеждам като капризно цвете.
Аз искам, искаш ли и ти...
Аз искам да изгарям пак за теб,
да прескоча неудобните въпроси...
да докосваш моята ръка.
Аз искам, както до сега,
да търсиш моите очи,
да ме целуваш нежно, да горя,
ти да рошиш моята коса.
Аз искам любовта, с която ме плени,
да не започва да горчи.
Аз искам тихо да седим,
да мълчим, да говорят нашите души.
Аз искам да прескочим болката,
неудобните въпроси.
Аз искам да живеем само с пролетта,
която обич и надежди носи.
Аз мога зимата да прекося,
да устоя на летен зной.
Аз мога да опазя любовта... за теб.
Да я отглеждам като капризно цвете.
Аз искам, искаш ли и ти...
Аз искам да изгарям пак за теб,
да прескоча неудобните въпроси...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Ченкина Todos los derechos reservados
