Писмо ду Мара ут идин цървул с титлъ гуспудин
Намачкахъ ни Маро кату вестник.
След Бойку някакъв Марин съ пръкнъ.
Разправят чи мумчету билу честну,
ну минълото му било е мръкналу.
Защо нъ Росен ти ни съ придстави?
Дъ види хъс у твоятъ усобъ.
Министер Мара, многу ми съ нрави.
Ну дъ тъ придложъ хич ни могъ.
Плътформътъ ти многу ми е яснъ.
Ти имъш цели – нивътъ гулямъ.
А тоз Мърин е буквичкъ бизгласнъ.
Ши бъди там, а всъщнуст ши гу нямъ.
Той бил в Пъриж. Хъбер ут селу нямъ.
Ни е пливил, ни е купал дури.
Пуредна нъглъсенъ Маро драмъ
и пак ут нимутия ши були…
Служи нъ твойтъ счупина ънтенъ
фустана, дъ съ вей къту байрак.
Траурнътъ черничкъ дънтелъ
зъ гологъзству дъ ни спомня пак.
Рудинътъ е в кукувичъ преждъ
и кукумявки порят сводъ син.
Тува е Маро, никъквъ нъдеждъ!
Цървул ти пиши, с титлъ - Гуспудин.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
