Здравей, бабиното,

Пиша ти просто така, без да има причина,

че не сме се чули, откакто дядо ти почина.

Аз съм добре, не се оплаквам,
седя си и смъртта очаквам.
Ама тя за мене още не дохожда,
макар сърцето леко да пробожда.
Имам си и много други болежки,

но си ги нося, като че са дрешки.

Излизам вечер, седя по селските пейки,
с моите дружки, като мене кухи лейки.
Тази вечер у дома сме се събрали

да погледаме индийски сериали.

Гледаме и то е знайно,

че поплакваме си тайно.

Даже кучето, без да се крие,

заедно с нас безутешно вие.

Иначе нищо интересно не става,

освен, че се отели старата ни крава.

И тя е като мене пенсионерка стара,

ама бик успял да я прекара...

Магарето пък хвана гората,

вечер реве срещу зората.

Май за дядо ти още си тъгува,

мъката с песен я лекува.

Какво да правя, оставих го да емигрира,

щом в гората утеха то намира.

Та това е, тука няма какво да се случи,

освен баба писмо от внуче да получи.

...Ала ти да ми пишеш престана

и на мен нищо не ми остана...

Затова рекох аз писмо да ти драсна,

за да те питам колко вече порасна?!

Как е там, в таз Америка далечна,

имат ли си крави като мойта - млечна?!

Имат ли си кучета, кокошки,
садят ли в двора си овошки?

Как, с какво домати окопават,

какво по цял ден бабите им прават?!
Как се храниш, добре ли се обличаш,

имаш ли момче, по което се увличаш?!

Как върви учението кажи,

къде живееш, снимка покажи.

Прати ми за кръвното илачи

и картичка с небостъргачи.

Че животът ми свършва, намаля,

а на седянка нямам с какво да се похваля.

Страхувам се да не мигрирам при дядо ти оттатък

и да не дочакам отговор от тебе кратък.

Затова преди во веки да затрая,

„Ай лав ю!“ пиша ти накрая...

Да ме убие чума,

не знам що значи тая дума,

но в сериалите, когато се обичат,

"Ай лав ю!" винаги изричат!