15.05.2008 г., 8:56

Писмо на един идалго...

867 0 13
    Писмо на един идалго...

Косите ти се спускат доземи,
очите ти - тъй сини и прозрачни...
одеждите ти - целите в лъчи,
а думите ти - многозначни...

Ти моя си - покрита и със свила,
ти моя си, о, моя самодива...
гнездо при другиго си свила,
но сърцето ти жадува мен - о, вива!...

И само навикът те връща...
във тая твоя крепост-къща,
палати той ти подари
и злато, накити, пари...

Косите ти се спускат доземи,
очите ти - тъй сини и прозрачни...
но любовта ти -  моя... може би!...
Богатството е многозначно!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...