Писмо на един идалго...
Косите ти се спускат доземи,
очите ти - тъй сини и прозрачни...
одеждите ти - целите в лъчи,
а думите ти - многозначни...
Ти моя си - покрита и със свила,
ти моя си, о, моя самодива...
гнездо при другиго си свила,
но сърцето ти жадува мен - о, вива!...
И само навикът те връща...
във тая твоя крепост-къща,
палати той ти подари ...