2.12.2025 г., 5:53

Писмо от Алкатраз

58 0 0

Тук стените са влажни от тишина,

а времето се разклаща като ръждясала ключалка.

Пиша ти, за да не изгубя гласа си –

той е последното свободно нещо в този затвор.

Може би навън днес има протест,

може би вятърът разлиства знамена,

но аз тук разчитам само

на думите, които не могат да бъдат оковани.

Ако писмото стигне до теб,

знай – всяка клетка в човека има прозорец,

дори когато животът я нарича килия.

 

Понякога човек излиза от затвора,

но затворът не - от него.

Понякога свободата не е улица,

а тънка пътека между две болки.

Помниш ли 2013-а?

Тогава думите бяха меки като сняг,

който пада без да пита

дали земята е готова да го приеме.

 

Не знаехме още колко тежи мълчанието,

нито как едно писмо може да променя човек.

Вървяхме по улиците –

невинни като първите следи в снега,

а светът беше огромен и малко страшен.

И все пак вярвахме,

че думите могат да разтопят всяка стена,

че всяка рана – когато я назовеш –

става изход.

Сякаш светът се нуждаеше

точно от този наш шепот.

 

Сега двете времена се срещат:

затвореното и отвореното,

раненото и израстващото,

човекът от 2013-а

и човекът от днешния ден.

И разбирам –

всяко писмо е остров,

но всяко стихотворение е мост.

А между тях сме ние:

оцелели, словесни, свободни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....