11.09.2023 г., 7:57

Писмо от Космоса

314 3 1

ПИСМО ОТ КОСМОСА

 

… какво ми пука и какво ми дреме! – че утре вече няма да съм жив? –

че ще ме кротнат в миналото време – Граф Монте Кристо в своя замък Иф,

че този свят вовек ще ме забрави, додето преброи човек до три! –

едно глухарче в пролетни дъбрави – и славейче в безмълвните гори,

че – колкото и сили да положа, едва ли ще се видя Великан! –

 

Бог очерта ми с тъпото на ножа пътеките – помежду Ин и Ян.

Колцина са осъдени на Вечност! – за жалост, аз съвсем не съм сред тях,

ще си летя в Съзвездието Млечно, посипан от тонажи звезден прах!

И моята звездица ще трептулка над вас – в неназовани висоти.

Спасената в душата ми светулка в съня ви с тиха Обич ще трепти.

 

10 септемврий 2023 г.

гр. Варна, 18, 50 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • че този свят вовек ще ме забрави, додето преброи човек до три! –
    едно глухарче в пролетни дъбрави – и славейче в безмълвните гори,

    Неподражаем!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...