Писмо по вечерня
Писмо по вечерня
Тази вечер ти пиша писмо –
ужасено недей ме поглежда...
Сбирам в шепата всяко листо:
късче брулена светла надежда...
Ти навярно не ще разбереш:
аз за тебе съм пак непозната...
С присмех див ще ме сметеш:
„Пълнолуние! Зяпаш Луната!”
Зла метежница е вечерта!
Ще ръмжа, уморено ще пиша:
във душата ми камък горя
наред с тръпчивата киша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
