Писмо по вечерня
Тази вечер ти пиша писмо –
ужасено недей ме поглежда...
Сбирам в шепата всяко листо:
късче брулена светла надежда...
Ти навярно не ще разбереш:
аз за тебе съм пак непозната...
С присмех див ще ме сметеш:
„Пълнолуние! Зяпаш Луната!”
Зла метежница е вечерта!
Ще ръмжа, уморено ще пиша:
във душата ми камък горя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up