29 июл. 2010 г., 21:48

Писмо по вечерня

1.1K 0 20

Писмо по вечерня

 

Тази вечер ти пиша писмо –

ужасено недей ме поглежда...

Сбирам в шепата всяко листо:

късче брулена светла надежда...

 

Ти навярно не ще разбереш:                          

аз за тебе съм пак непозната...                      

С присмех див ще ме сметеш: 

„Пълнолуние!  Зяпаш Луната!”

 

Зла  метежница е вечерта!                                

Ще ръмжа, уморено ще пиша:

във душата ми камък горя

наред с тръпчивата киша...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...