31.08.2014 г., 15:34

Писмо в бутилка

817 0 0


Когато ми написа първото писмо, гласа ти чух,

глас като на чайка, скитаща покрай морето,

глас безбожно силен, но и глух –

навяващ скръбни мисли на сърцето.

 

Очите ти ме гледаха през редовете,

очи дълбоки, потънали във морскосиньо,

като пенливите вълни, в които слънце свети,

но не достигайки до пясъчното дъно.

 

Нежно думите докосвах с пръсти

и със тях рисувах ти косите,

ситни, къдрави, златисти,

като песъчинки парещи, които с вятъра отлитат.

 

Писмото ти с тъга прочетох и със болка във сърцето,

но и че те видях – със радостно вълнение,

в бутилка сложих отговор и пуснах я в морето,

и с надежда се замолих да видиш ти и мене.

 

Тя отплува бавно към безкрая,

по вълните скоростно отведе я течението мъртво,

дали ще стигне пак до тебе - аз не зная,

а при мисълта в скала да се разбие, кротичко потръпвам.

 

Сега съм аз безпомощна Сирена,

на брега стоя и чакам с поглед вдъхновен,

и се моля само принц да не я вземе,

че за мене принцове не искам – само теб за мен.

 

Ако трябва, със години ще се взирам

в корабите, гордо плаващи по бурните води,

и във всяко морско зайче тебе ще намирам,

и ще те видя някой ден, когато Посейдон ни отреди.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...