Писмото
Знаеш ли, че тази нощ
ми остана мъничко време
да седна и да ти напиша
онова писмо, което
може би чакаш...
Взех молива и започнах от
... нищо, но спрях се
още в началото на листа
и заплаках.
А часът преваля...
И листът цял стои,
а тъй ми се говори...
Но... моливът
оказа се виновен.
Тази нощ си е дал... почивка.
Не ми се спи. Защо ли?!
Поглеждам вън -
очаквах някаква подсказка.
А тъмно е. Във стъклото
свенливо се оглежда луната.
И късно е - дванайсет
преди четвърт час удари...
Боже! Нали ще пиша,
а в сълзи се разпилявам.
Да можеше със тях
да ти разкажа...
Бих написала няколко страници!
А листът си е още празен.
...
Знаеш ли? Има старо поверие.
Ако писмото е
само лист хартия,
без ни една драскотина по себе си,
значи е... знак за обич!
Е!
Хайде, до скоро...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
