Писмото
Знаеш ли, че тази нощ
ми остана мъничко време
да седна и да ти напиша
онова писмо, което
може би чакаш...
Взех молива и започнах от
... нищо, но спрях се
още в началото на листа
и заплаках.
А часът преваля...
И листът цял стои,
а тъй ми се говори...
Но... моливът
оказа се виновен.
Тази нощ си е дал... почивка.
Не ми се спи. Защо ли?!
Поглеждам вън -
очаквах някаква подсказка.
А тъмно е. Във стъклото
свенливо се оглежда луната.
И късно е - дванайсет
преди четвърт час удари...
Боже! Нали ще пиша,
а в сълзи се разпилявам.
Да можеше със тях
да ти разкажа...
Бих написала няколко страници!
А листът си е още празен.
...
Знаеш ли? Има старо поверие.
Ако писмото е
само лист хартия,
без ни една драскотина по себе си,
значи е... знак за обич!
Е!
Хайде, до скоро...
© Нели All rights reserved.
