18.09.2020 г., 9:22

Писна ми

1.4K 1 3

Мост и река.

Маски без приличие 

Уморяваше ме това. 

Уморяващи хора

 

Фалшиви усмивки.

Лоши лица.

Обиди.

Забрани

 

 

Ултиматуми .

Безверието роди грях ,с който всеки ден се боря.

Себе си да моля 

 

 

Докога?

Ще стоя в сянка на себе си.

Омръзна ми  да ме упрекват и налагат етикети. 

Искам свобода .

Искам хубав и спокоен живот. 

Без ограничения. 

Без умоления .

Без отричания .

Писна ми .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Bojinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаряя
  • Хубавият живот не е животът без ограничения, бъркаш свободата със свободията.
    Свободният стих - свободата да пишеш както ти падне?
  • Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението, но...
    В поезията лозунгите са противопоказни!
    Ели,поезията, тази, истинската се движи между съзерцанието и молитвата.
    Съжалявам, че съм толкова искрен, но ти притежаваш таланта да пишеш истинска поезия!
    Опитът носи понякога рутина,но без опити ...
    "Повторението е майка на знанието!"
    Колкото и да звучи клиширано,все пак Максим Горки е прав в случая!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...