Мост и река.
Маски без приличие
Уморяваше ме това.
Уморяващи хора
Фалшиви усмивки.
Лоши лица.
Обиди.
Забрани
Ултиматуми .
Безверието роди грях ,с който всеки ден се боря.
Себе си да моля
Докога?
Ще стоя в сянка на себе си.
Омръзна ми да ме упрекват и налагат етикети.
Искам свобода .
Искам хубав и спокоен живот.
Без ограничения.
Без умоления .
Без отричания .
Писна ми .
© Elena Bojinova All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
