Питай ме!
Питай ме!
Сега си с нея, аз го зная,
няма нужда да измисляш оправдания.
Питай ме, как те желая,
как ме измъчват дяволски страдания...
Питай ме как се чувствам,
когато съжалява ме града...
Сочат ме с пръст и зад гърба си чувам:
- Тя е луда, тя не е жена!
Питай ме как боли,
когато влюбени ви видя вън,
питай ме как плачат две очи,
спокоен ли е нощем моят сън...
Питай ме как се моля
с една надежда пред икона вечер,
как копнея да съм само твоя,
единствена за тебе вечно...
Питай ме как гузен те прегръщам
и те обичам повече от мен дори,
питай ме щом си тръгна, защо се връщам,
да слушам твоите лъжи...
Никога няма да съм единствена твоя,
като натрапница в сърцето ти гостувам...
Питай ме, без значение какво ще отговоря,
да разбера, че още те интересувам!!!
10.09.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
