Питай ме!
Питай ме!
Сега си с нея, аз го зная,
няма нужда да измисляш оправдания.
Питай ме, как те желая,
как ме измъчват дяволски страдания...
Питай ме как се чувствам,
когато съжалява ме града...
Сочат ме с пръст и зад гърба си чувам:
- Тя е луда, тя не е жена!
Питай ме как боли,
когато влюбени ви видя вън,
питай ме как плачат две очи,
спокоен ли е нощем моят сън...
Питай ме как се моля
с една надежда пред икона вечер,
как копнея да съм само твоя,
единствена за тебе вечно...
Питай ме как гузен те прегръщам
и те обичам повече от мен дори,
питай ме щом си тръгна, защо се връщам,
да слушам твоите лъжи...
Никога няма да съм единствена твоя,
като натрапница в сърцето ти гостувам...
Питай ме, без значение какво ще отговоря,
да разбера, че още те интересувам!!!
10.09.2006
© Радослава Михайлова All rights reserved.
