Питаш ме дали те обичам
Питаш ме дали те обичам.
Разбира се. Като съпруг. Може ли иначе.
Бог ни е дал две малки слънца
да бъдат утеха и радост за нас.
И в теб ако нещо боли -
усещам ги, остри стрели.
Но не мога, не мога дори да прошепна
„обичам те, мили".
Всяка дума за мен е магия,
въглен жив в нестинарска жарава.
Тя изгасна отдавна, уви...
Ако можеш, прости ме.
Прости.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Игнатова Всички права запазени
