Питаш ме дали те обичам.
Разбира се. Като съпруг. Може ли иначе.
Бог ни е дал две малки слънца
да бъдат утеха и радост за нас.
И в теб ако нещо боли -
усещам ги, остри стрели.
Но не мога, не мога дори да прошепна
„обичам те, мили".
Всяка дума за мен е магия,
въглен жив в нестинарска жарава.
Тя изгасна отдавна, уви...
Ако можеш, прости ме.
Прости.
© Людмила Игнатова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
