16.05.2019 г., 11:10 ч.

Пито-платено 

  Поезия » Друга
500 4 9

Взаимното си взе торбата с яд

и бързичко напусна кораба с мечтите.

Все някъде, из този пъстър свят,

ще го познаете, илѝ пък различите.

 

То вечно гледа с влюбени очи

на онова, което няма и се учи да не иска,

и мисли, че викът в гърдите му мълчи,

щом в някой ъгъл някой го притиска.

 

И носи ризата на бялата си скръб,

тъй както носи се вълна в морето

преди скалите да я разрушат…

Торбата ли?! Държи Ви за ръцете…

 

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??